»нормално и повишено кръвно
Доскоро широковъзприемани сред медицинските среди горни граници на нормално артериално налягане, над които може да се говори за артериална хипертония, бяха 140 мм/Hg (за систолното) и 90 мм/Hg (за диастолното артериално налягане). За оптимални (т.е. най-добри препоръчителни стойности) се считаха 120/80.
Напоследък, особено според проучванията на Аамериканската кардиологична асоциация, се установява, че трайното поддържане на стойности над 115/75 вече започва да повишава риска от развитие с напредване на възрастта на сериозни сърдечно-съдови усложнения в следствие на хипертония.
Въпреки че в никакъв случай кръвно налягане 115 до 120 за систолното и 7585 за диастолното, не може да се определи като повишено, резултатите от тези проучвания трябва да се имат предвид при изчисляване на риска от сърдечно-съдови усложнения особено при наличие и на допълнителни рискови фактори.
В зависимост от стойностите на артериалното кръвно налягане, артериалната хипертония се класифицира в различни степени на тежест. Долната таблица, която се позовава на препоръките на Европейската асоциация по артериална хипертония) показва определянето на тези степени според стойностите на систолното и диастолното кръвно налягане.
Ако стойностите на систолно и диастолно кръвно налягане се движат в рамките на различни степени, за определяща се взема по-високата степен.
В отделена група се класифицира т.нар. изолирана систолна артериална хипертония за нея се говори, когато се регистрира систолно АН над 140 и диастолно под 90 мм/Hg. Тя е по-характерна за хората в напреднала възраст (над 60 г.), но може да се установи и във всяка възраст. Този тип хипертония не се отличава съществено от другите групи (от гледна точка на рискове и лечение), а отделянето й в отделна категория е с цел да определи като хипертония дори само повишената "горна граница" при нормална "долна", защото това състояние се среща често. Изолираното трайно повишение на диастолното кръвно налягане над нормата (90) при...