»алергия към полени
... и зачервяване на кожата, което предполага алергия към поставения алерген.
Няма нито един метод на лечение, който изцяло да ни избави от алергията. Но при правилно лечение и добра профилактика проявите й могат да се сведат до минимум.
Най-перспективен метод на лечение е специфичната имунотерапия с алергени. В кожата на пациента в продължение на няколко седмици се въвеждат все по-концентрирани разтвори на алергени. Тази терапия изисква голямо търпение: за да се постигнат трайни резултати са необходими не по-малко от 3 години.
Затова най-разпространеното лечение на алергията е медикаментозното. Има много противоалергични препарати, които се различават по своето време на действие и странични ефекти. Все пак това лечение е само симптоматично и не влияе на хода на заболяването, а препаратите трябва да се вземат продължително време в зависимост от продължителността от въздействиета на алергена.
Профилактика
Изключването на контакта с прашеца е най-добрият начин за профилактика, но на практика той е невъзможен. Затова трябва да се спазват следните препоръки:
• въздържайте се от разходки из горите и парковете;
• не отваряйте прозорците и вратите в дома си или в офиса;
• проветрявайте помещенията след дъжд, вечер или когато няма вятър;
• върху отворения прозорец можете да поставите намокрен чаршаф или кърпа;
• не излизайте навън рано сутрин и в сухите горещи дни, когато се наблюдава най-голяма концентрация на прашеца във въздуха;
• ако все пак сте излизали навън, прибирайки се у дома си сменете дрехите;
• вземайте душ най-малко два пъти дневно и задължително измивайте косата си;
• не сушете изпраните дрехи на балкона – по тях лесно полепва цветният прашец;
• всеки ден почиствайте жилището си с влажна кърпа;
• приемайте лекарствата, назначени от лекар и си водете дневник за своето състояние, който ще му помогне да ви предпази от бъдеща проява на алергията.
От изборът на подходящо време за натоварване до... Моцарт и Леонардо
Не е ли сънят първото, което жертвате, когато задачите ви станат твърде много? Ако е така, това е сигнал за тревога...
Контролът върху количеството му в тялото всъщност не е толкова сложен и е по силите на всеки.
