Защо сънуваме
8 повече или по-мялко вероятни хипотези за това, което науката все още не може да обясни.
здраве.bg
... А неговият ученик Юнг е добавил към това, че сънищата са “малката врата към най-съкровените дълбини на душата”.
Хипотеза №5: за преработване на “шлаката”
Съвременните нихилисти не са настроени поетично. Много от тях смятат “безплатното кино”, което нощем сънуваме, за “безсмислена биология”. Според тях е напълно възможно сънищата да са “шлаката”, получила се в резултат на мозъчната дейност. И като от всеки боклук, човекът се опитва да се избави и от нея – както може. И ако рационалните натури са способни да затворят очи и да се потопят с дълбок сън без всякакви видения, чувствителните се опитват да тълкуват съня по начин, който може да напомня всичко каквото им се иска.
Хипотеза №6: за тренировка
Наскоро учени от “Харвард” с помощта на магнитен резонанс проследиха как работят мозъчните центрове по време на
сън. Оказва се, че тогава хората укрепват моторните си навици (движенията за хващане - при бебетата, свиренето с пръсти - при музикантите, движението на четката - при художниците), които са придобили наяве.
Хипотеза №7: за да растем
Някои учени смятат, че бебетата сънуват още докато са в майчината утроба - от времето на 25-30 седмица от
бременността. Какво обаче все още никой не знае. Има две предположения. Според първото, това са остатъци от генна памет, която формира чувствата и мисленето на все още нероденото дете. Според второто, това е своеобразна реакция на плода към всичко, което се случва във външния свят.
Хипотеза №8: за слава
От 14-годишен Фройд си е водел дневник, в който записвал всичко, което сънува. В обемна тетрадка са записани 48 ярки съня, които по-късно ученият е публикувал и анализирал. В резултат и на това той и до днес се смята за един от най-известните “тълкуватели на сънища”, а едновременно с това е, разбира се, и създател на теорията на психоанализата.(а)
...