Бягане и здраве – въпроси и отговори
Най-важното е поне половин час дневно да се движите, смятат специалистите.
9 май 2006, здраве.bg
До не много отдавна се смяташе, че джогингът е полезен за здравето. Чрез него много хора се опитваха да “избягат” от инфаркта, инсулта и други болести.
В наши дни неговата популярност силно намаля, защото все по-често се появяват данни за отрицателното влияние на бягането върху дейността на сърдечно-съдовата система.
Виновно ли е за това бягането? Оказва се, че ние просто не умеем правилно да го използваме.
Сърцето на средностатистическия човек престава да се справя с натоварването, когато се прекрачи разумната границата за спортуване и се започне преследване на високи резултати.
При високи обороти (пулс 170-180 удара в минута) сърцето не може да извършва пълноценни по амплитуда движения и това води до рязко съкращаване на обема на кръвта, изтласквана в съдовете по време на неговото съкращение. Нарастват и нуждите на мускулната тъкан в бягащото тяло. Получава се така, че при повишена ритмичност сърцето все още е способно да поддържа дейността само на жизнено важните органи, а не е в състояние да осигури своите потребности.
Затова специалистите съветват любителите на бягането да не претоварват сърцето си. Несъмнено ако пробягвате 5 километрова дистанция с удоволствие, след известно време ще ви се иска да пробягате 10 км, даже 15 км. Това обаче съвсем не е препоръчително – в крайна сметка нали от значение е здравето, а не резултатите.
Лекарите смятат, че за профилактика на инфаркта е достатъчно просто да се качвате и слизате пеша по стълбите, а не да ползвате асансьор, да изминавате пеша разстоянието между 2 спирки, въобще да вървите около 20-30 минути дневно. А ако ви позволява здравето, от бързото ходене може да преминете към бавно бягане.
В повечето случаи причината е комплексна. И все пак...
Не посягайте веднага към лекарствата, съветват специалисти.
И най-сложната таблица няма да ви даде достатъчно точен ориентир...
