Да си говорим сами не е диагноза
Вътрешният диалог със самите нас може истински да промени начина, по който се чувстваме.
12 април 2012, здраве.bg
Не винаги осъзнаваме мислите си, вътрешния диалог, който водим със себе си, но той съществува като фон на всичко, което правим. Това е диалогът, комуникацията, която провеждаме със себе си – инструмент, който може да подпомогне или да затрудни емоционалното ни състояние. Нещата, които посредством вътрешния диалог казваме на себе си, се отразяват на начина, по който се чувстваме. Концепцията е проста, но всъщност е доста трудно да променим съдържанието на мислите си и така да изменим и вътрешния си диалог.
Ако сме като повечето хора,
умът ни рядко успява да се фокусира върху настоящия момент. Случвало ли ви се е да карате от точка А до точка В и да не сте сигурни как точно сте стигнали до желаната дестинация? Всички имаме такива моменти, в които се изгубваме в мислите си, които ни водят в миналото и бъдещето. Вътрешният диалог не трябва да се разглежда като нещо лошо – това е феномен, присъщ на всички хора. Може да го сбъркаме със слуховите халюцинации при шизофренията, при които човек си мисли, че някой му казва какво да прави. Но шизофренията е доста рядко срещано заболяване и трябва да се проявят и други симптоми преди човек да бъде диагностициран като шизофреник. Вътрешният диалог е нещо нормално.
Като цяло
хората имат едни и същи мисли или проявяват едни и същи модели на мислене отново и отново – това е състояние, което психолозите наричат размишление. Ако имаме проблем с тревожността, по-често ще имаме безпокойни мисли, които ще ни тласкат още повече към състоянието на тревожност. По сходен начин, ако сме по-депресивни личности, ще сме по-податливи на тъжни и меланхолични мисли.
За да променим по някакъв начин вътрешния си диалог, трябва да разкрием мислите и чувствата си, а този процес е някак неестествен за повечето хора. Нека просто седнем на тихо място и се запитаме какви са чувствата ни в този момент. Може би ще ни е по-лесно, ако запишем на лист хартия нещата, които ни дойдат наум в този момент. Можем да си съставим и списък с...
Прекомерното количество калории съвсем не са единствената причина за нарастване на теглото.
Най-главното е разумният подход и чувството за мярка
Контролът върху количеството му в тялото всъщност не е толкова сложен и е по силите на всеки.
