Защитата на психиката – нож с две остриета
Правилно ли реагираме в критични ситуации и какви са последиците за психиката ни.
здраве.bg
Много хора възприемат т.нар. психологична защита като начин да се реагира адекватно на агресията и достойно да се излезе от конфликта. С подобно умение никой не се ражда – то се изработва с годините и трябва да се признае, дори и тогава не при всеки. Но за да се запази чувството за защитеност дори от тези, които не умеят много добре да общуват, съществуват защитни механизма на психиката – т.нар. първична защита. Това са начините за реагиране на травмиращите ситуации, които са ни необходими, за да поддържаме самооценката си и да възстановим самоуважението си.
Механизмите на психологичната защита са универсални за всички, те са ни заложени от природата – това са всъщност шаблони на поведение и реакция на една или друга травмираща ситуация.
Първичната психологична защита е нож с две остриета. При нейната несъмнена полза (възможността да се приеме болезнена ситуация без изгубване на самооценката) все пак съществуват два недостатъка. Първо, психологичната защита не променя нищо в реда на нещата, тя само ни избавя от тревогата и дискомфорта и второ - тя работи по такъв начин, че изопачава реалността в полза на нашата емоционална стабилност.
Да поиграем на криеница: “Нищо не се е случило”
Механизмът на отрицанието действа на принципа “ако не си призная нещо, значи то не се у случвало”. Нежелателните събития не се приемат за съществуващи.
Отрицанието често става първа реакция на необратимите събития – смърт или болест. С него можем да се сблъскаме и в семейните отношения: струва ни се, че е по-безболезнено да си затворим очите пред проблема, отколкото да поставим въпроса пък макар и ребром.
Често може да се чуе и въпросът: Къде гледат родителите на детето-наркоман във външно благополучното семейство? Защо те не обръщат внимание на тревожните признаци?
Отговорът е сравнително прост - защото работи механизмът на отрицанието – родителите не си позволяват мисълта, че подобно нещо може да се случи в тяхното семейство.
“Забравих”
Специално...
Контролът върху количеството му в тялото всъщност не е толкова сложен и е по силите на всеки.
В живота има периоди които не са толкова условни.
Най-главното е разумният подход и чувството за мярка
