“Леките” храни = 0% полза!?
dieti.info
четете още в dieti.info
... утихват и потребителят много трудно може да направи своя правилен избор.
Най-известните заместители на захарта са:
1.
Фруктозата, която е абсолютно натурален продукт, съдържащ се в плодовете. Тя е много по-сладка от захарта (захарозата) и позволява малко да се намали калоричността на продуктите. Фруктозата е полезна и за децата, и за възрастните, за нейното преработване не е необходим инсулин и затова тя и подходяща за диабетиците. В сравнение със захарта тя понижава с 30% вероятността от кариес. Вредата от фруктозата може да е само една – нейното прекалено голямо количество способства за напълняването.
2.
Ксилитолът (Е967) и
сорбитолът (Е420) са растителни заместители на захарта. Те са по-малко сладки в сравнение със захарта, но са с висока калоричност. Използват се в производството най-вече на диабетични продукти.
3.
Захаринът (Е954) е 500 пъти по-сладък от захарта. Това е един от първите заместители на захарта, създаден в края на 19 век. Първоначално той широко се използва в хранителната промишленост, но след това дори бива забранен в някои държави. В момента в Европа е разрешен при условие, че на него изрично е изписано “предзвиква рак при лабораторните животни”. За последствията от употребата на захарин при човека все още нищо точно не може да се каже, но ако се прекали с него, подсладената храна придобива неприятен горчив привкус. Неговата безопасна дневна норма е 5 мг на 1 кг тегло..
4.
Цикламатът (Е952), който е 30 пъти по-сладък от захарта и се използва за неутрализиране на горчивия вкус на захарина, се смята за канцероген и е забранен в доста страни, включително в САЩ. Той не се препоръчва за бременните жени, децата и хората с болести в бъбреците. Препоръчителната норма е 11 мг на 1 кг тегло.
5.
Аспартамът (Е951) е сладката основа на всички газирани “лайт” продукти и е най-популярният заместител на захарта в хранителната промишленост. Споровете около него са свързани с метанола – продукт на разпада...
Има доста какво да опитате преди да посегнете към приспивателните...
Не е ли сънят първото, което жертвате, когато задачите ви станат твърде много? Ако е така, това е сигнал за тревога...
Нарушението на техния баланс може да има непредвидими последици. 
