Чувството за съжаление
Някои неща наистина са непоправими, но пък винаги може да се поучите от грешките си.
Да съжаляваме за разни неща е нормална част от живота, нещо като... плащането на данъците.
Тя.bg
Независимо колко добре планирате действията си и обмисляте решенията си, все едно - пак ще се намери за какво да съжалявате. Има хора, които толкова болезнено преживяват направения погрешен избор, че оставят съжалението да парализира настоящето им. Ако сте от тях, може би е време да приемете нещата такива каквито са, вместо да потънете в разсъждения какви биха били, ако... и да започнете конструктивно да преодолявате нагласата си.
Докато някои твърдят, че “за нищо не съжаляват”, повечето от нас смятат, че подобно отношение е нереалистично.
Съжалението е функция на човешката същност, то е част от способността ни да оценяваме начина, по който се е развил живота ни в резултат от решенията, които сме взели.
Съжаления за професионалната ни реализация, съжаления за реализацията ни като родители или като партньори, съжаления за решения, които са повлияли на здравето ни – много хора попадат в “капана” на какво биха искали да е било или да не е било. Защо? Защото никога не са предполагали, че биха могли да направят определени грешки и да се окажат в определена ситуация или пък са били жертва на обстоятелства, но все още изпитват определено – и ненужно – чувство на отговорност и вина.
Понякога причина за съжалението не е действие, а липсата на такова, за което години по-късно осъзнаваме какво влияние е оказало върху живота ни.
Каквато и да е причината за съжалението обаче, не е необходимо да се давим в него и да пропускаме радостта от важните неща на днешния ден. Съжалението е индикатор, че определени минали емоции не са преодолени, а това не е здравословно за психическото ни здраве.
Съжалението определено има важна роля в съдбата на човека. То служи като «аларма» за грешките, напомня да си вземем поука и да не повтаряме отново това, което е причина да съжаляваме.
Когато говорим за съжалението и съдбата може би някои от вас се питат: “Трябваше ли всичко това да се случи, написано и предопределено ли е, има ли за всичко причина наистина?” Вие решавате...
Казвали ли сте си “От утре ставам нов човек!”... , но после нещо не се е получавало...
Слагайте редовно на трапезата си от тях, за да си осигурите жизненост и дълголетие
Превърнати в ежедневие, те ще ви донесат повече здраве и удовлетворение. Просто не пренебрегвайте това, което сами можете да направите за себе си.
