Мислите ни също ни управляват
Човешкият мозък изпълнява не само командите, но и мислите ни.
здраве.bg
Днес е трудно да се намери човек, който поне да не е чувал за Зигмунд Фройд и подсъзнанието.
Как се самопрограмира човешкият “компютър”? Може да се каже, че формирането на психиката на човека и неговата връзка с обществото доста наподобяват механизмите на програмиране на компютрите и тяхното взаимодействие един с друг.
Всеки компютър при своите огромни възможности (а възможностите на нашия биокомпютър са практически безгранични) е един много капризен механизъм. Всеки работил с компютър знае, че е достатъчно да поставим само една точка не там, където трябва, и той нищо няма да разбере, ще откаже да работи.
Нашия биокомпютър на практика работи по същия начин – той очаква правилните команди. И ако му даваме погрешни команди, резултатът ще се различава от желаното. Биокомпютърът е принуден да изпълнява всички команди, които са му спуснати “отгоре”. Затова и всички, дори най-глупавите, представи, които човек понякога смята за правилни, влияят върху живота му.
Затова - бъдете внимателни с “програмите”!
Нашият биокомпютър разбира всичко БУКВАЛНО и, ако кажете:”Гади ми се от това!”, то наистина след известно време може да ви се появи гадене. Речникът ни е буквално препълнен с елементите на т.н. органичен език. Например изразът “от това може да се побъркаш” ще бъде разбран от биокомпютъра като команда за действие в тази посока. Наистина езикът може да е най-големия ни враг.
Нашият страх и тревожното внимание към всички усещания, идващи от организма, могат да станат програми, които в края на краищата да доведат именно до това, от което сме се страхували. Ако човек си мисли “Дали не съм болен от рак?!” - то това достатъчно бързо може да се реализира. За подсъзнанието това е команда!
Чрез мислите хората ежедневно “програмират” в себе си редица болести. Да се мисли и говори в такава посока е крайно опасно! Всички тези фрази са потенциални команди, които рано или късно задействат боилогичния компютър. Мозъкът ни е устроен така и нищо не може да се направи - можем...
Не е ли сънят първото, което жертвате, когато задачите ви станат твърде много? Ако е така, това е сигнал за тревога...
Преди да опитате поредната диета и вечно да броите калориите във всяка хапка...
И най-сложната таблица няма да ви даде достатъчно точен ориентир...
