ГМО: къде свършва реалността и започва легендата

свързани теми

Знаем ли всъщност каква е истината за ГМО храните и доколко вредни са те.

здраве.bg

... протеин. Соята така и не достигнала до пазара, но породила известни притеснения и въпроси.

Някои критици на ГМО обвиняват тези модифицирани култури за увеличената честота на хранителните алергии при децата, които са се увеличили с 18% в периода от 1997 до 2007 г. От друга страна, инженерите твърдят, че ГМО-продуктите, които достигат до пазара днес, са щателно изследвани и оценени по отношение на алергенността и риск от развитие на алергии не съществува. Разбира се, това не означава, че в бъдещи ГМО храни няма да има риск да бъдат създадени алергени.

Причини за успокоение

Оказва се обаче, че може би изобщо не ядем толкова много ГМО храни, колкото си мислим. Много малко от растенията са генно модифицирани. Това са папаята, зелените и жълтите тикви, тиквичките и сладката царевица, но само много малки количества от тях.

Освен това, след термичната обработка на ГМО съставките вече няма останало ДНК от допълнената генетична информация, вложена при отглеждането им. Т.е. обикновено не ядем нищо химически по-различно от храната, която не е генетично проектирана.

Липсата на задължителни тестове, еднакви по отношение на всички стоки, също подвежда хората. Замърсяването на органичните храни на практика е не по-малко сериозен проблем, който като че ли остава на заден план на фона на ГМО-продуктите. Факт е обаче, че в продължение на 20 години и двата типа производство са съществували успоредно и са се развили добре.

По-важното все пак е, че до настоящия момент няма генетично проектирана храна на пазара, която доказано да е довела до увреждане на човешкото здраве. Това, разбира се, в никакъв случай не означава и да спрем да обръщаме внимание на това какво ядем – никой не знае какво ще се случи след 20, 40, 50 години.

Какво заключение можем да си направим от всичко това? Да пропуснем папаята и да се придържаме към органично отглежданите соя, сладка царевица и тиквички? Да, поне когато ни е възможно – и то поради същата причина, поради която вече сме се...