Синдромът на големия град – едно ново заболяване

свързани теми

То е характерно само за западните общества и най-вече за тези в период на преход.

15 май 2006, здраве.bg

... на звуци заслужават особено внимание: например телевизорът или радиото, които най-често и най-дълго атакуват съзнанието на съвременния човек. Независимо дали ги намираме полезни или вредни, те водят до информационно претоварване, а то води само към едно – преумора и стрес. Затова човешката психика си е изработила свой защитен механизъм: опитва се да игнорира всичко, което не засяга най-близкия кръг. Възрастните хора често казват: ”Ще умреш на улицата и никой няма да ти обърне внимание!” Именно така работи механизмът на жителя на големия град.
3. Тактилна (допирна) преса - така условно може да се нарече много ограниченото лично пространство на жителя на града. Според статистиката човек се нуждае от 3-4 пъти по-голямо жизнено пространство, отколкото това, с което той разполага в градски условия. На работата, в градския транспорт, у дома - всеки редовно нарушава нечие лично пространство. А раздразнението от това се натрупва постепенно и са проявява като изблик на една немотивирана агресия, насочена към близки и непознати.

Емоционалният провал
1. Симптом: самотата.
Само в големия град може да почувстваш на гърба си каква е да си самотен... в тълпата. Самотата може да възникне дори в обкръжението от множество приятели. И никой не може да бъде набеден като виновен за това – на приятелите може да се разчита, но най-вече в екстремни ситуации. Откровените и лични разговори все повече намаляват, защото човек все не намира време за тях, а предпочита да се ограничи с това, което самият живот му налага да върши всеки ден. Ние изразходваме огромно количество енергия за “контакти по работа”. А когато усетим необходимостта просто да поговорим с някого, логично установяваме, че няма с кого.
2. Симптом: редовната депресия.
Една от причините за нея са нашите натрапничави жизнени стериотипи от типа на: трябва да си преуспял; трябва да изглеждаш добре; ако си толкова умен, защо си толкова беден? Животът непрекъснато се променя, а с него и приоритетите, смятат психолозите....