9 погрешни схващания за венерическите заболявания
здраве.bg
Болестите, които се предават при интимна близост, е описал още Хипократ. Оттогава списъкът на тези заболявания, познати на медицината, забележимо нараства, тяхното успешно лечение в повечето случаи отдавна е факт, а хората все по-открито започват да говорят за тях. И заедно с това, разбира се, се появиха много погрешни схващания и легенди:
1. Със сифилис или гонорея може да се заразиш, ако си вземеш вана след болен.
Почти всички микроорганизми, които предизвикват венерическите болести могат да остават жизнеспособни върху влажната хавлия или изтривалка в продължение на няколко часа. Но ако се спазват елементарните правила за хигиена (т.е. да не се носят чужди неща в това число дори обеци, да не се допушва чужда цигара, да не се използва чуждо червило и т.н.), няма опасност от заразяване. На практика хирурзите, стоматолозите и гинеколозите са застрашени в по-голяма степен, защото са в постоянен контакт с рискова среда.
2. Ако мъжът няколко пъти прекара гонорея, той става импотентен.
Ако болестта се лекува навреме и правилно, тя няма да се отрази на мъжката потентност. Но ако това не така, гонококите се придвижват нагоре по половите пътища и настина могат да станат причина за безплодие, импотентност и други заболявания.
3. Съществуват микроорганизми, които могат да проникнат дори през презерватив.
В действителност в повечето случаи презервативът предпазва от инфекции, но при условие, че той има сертификат за качество и се използва правилно. Жената допълнително може да намали вероятността от заразяване, като използва свещички, крем, таблетки.
Оралният секс е толкова (без)опасен, колкото и традиционният. Микробите се чувстват еднакво комфортно и в устната кухина, и във влагалището.
4. Нов метод на диагностика може само с един анализ да определи всички налични заболявания.
Единият от методите на съвременната диагностика (ПВР – полимерни верижни реакции) действително диагностицира “виновника” за болестта. Но ако човек...
Не е ли сънят първото, което жертвате, когато задачите ви станат твърде много? Ако е така, това е сигнал за тревога...
Как да “увеличим звука” на вътрешния си глас?
Най-главното е разумният подход и чувството за мярка
