»ревматизъм

Особена група възпалителни ставни заболявания са т.нар. 
реактивни артрити. Те се причиняват от инфекция, но инфекциозният причинител не се установява в ставите. Най-често тези артрити се развиват след инфекция на 
•	пикочо-половата система, 
•	чревния тракт, 
•	носоглътката и горните дихателни пътища. 
Като самостоятелни болести в тази група могат да се посочат 
ревматизма и 
синдрома на Райтер.
Наричан още болест на Буйо-Соколски, ревматизмът представлява инфекциозно-алергично възпалително заболяване, засягащо съединителната тъкан, с предимно засягане на сърцето, ставите и централната нервна система. Болестта започва остро или протича хронично с периоди на изостряне. 
Обикновено  след  преболедуване  от  ревматизъм  се  развиват  сърдечни  пороци, наречени ревматични. 
Най-често от ревматизъм боледуват деца и млади хора. Честотата на заболяването е 1-2%.
 
Ревматичната болест е последица от инфекция, причинена от стрептококови бактерии. Най-често стрептококите се заселват и развиват в носоглътката, като причиняват ангина, синуит, скарлатина. Около 3% от преболедувалите от стрептококова инфекция заболяват след това от ревматизъм. 
Решаваща роля за 
поява и развитие на ревматичната болест има повишената чувствителност на организма и имунната му система към стрептококите - те предизвикват ревматично заболяване само когато организмът стане свръхчувствителен към тях. 
Съществуват данни, че в някои случаи ревматизмът се предизвиква от вируси (вирусна инфекция). Като общи предразполагащи фактори се сочат 
•	простуда, 
•	влага, 
•	студ, 
•	недохранване. 
Стрептококите (особено т.нар. бета-хемолитични) съдържат по своята повърхност специфичен белтък. В резултат на имунна реакция между него и антителата в организма се развива тежко увреждане на съединителната тъкан, което засяга сърцето, централната нервна система, ставите на ръцете и краката. 
Средната продължителост на ревматичния пристъп е между...