Дисфагия означава затруднено гълтане, т.е. чувството, че хапката засяда. Различават се две форми: орофарингеална и езофагеална дисфагия. При орофарингеалната форма е затруднено придвижването на хапката от устата към фаринкса и хранопровода, а при езофагеалната е затруднено преминаването на хапката през хранопровода към стомаха.
Най-честите причини за дисфагия са:
1. Орофарингеална дисфагия:
- инсулт;
- мозъчен тумор;
- мозъчни травми;
- болест на Паркинсон;
- множествена склероза;
- myasthenia gravis;
- полиомиелит;
- булбарна парализа;
- ботулизъм;
- myotonia dystrophica;
- дерматомиозит;
- дивертикул на Zenker;
2. Езофагеална дисфагия:
- доброкачествени и злокачествени тумори на хранопровода;
- стриктури на хранопровода;
- чужди тела в хранопровода;
- синдров на Plummer-Vinson;
- пръстен на Schatzki;
- рефлукс езофагит;
- ахалазия;
- дифузен спазъм на хранопровода;
- медиастинален тумор;
- склеродермия;
- амилоидоза;
3. Globus hystericus – болните се оплакват от усещане, че имат заседнала буца в гърлото, която не могат да преглътнат. Това чувство не се появява при приемане на храна и гълтането протича без смущения.