Речник на медицинските термини

Панкреасът представлява голяма тръбесто-ацинозна жлеза с екзокринна и ендокринна секреция. Разполага се ретроперитонеално пред гръбначния стълб на нивото на I и II поясен прешлен. Анатомично се различават три части:

1. Глава (caput pancreatis) – обхваната е от дванадесетопръстника. Със задната си повърхност заляга към десните бъбречни съдове и долната куха вена. Предната й повърхност е покрита с перитонеум.

2 Тяло (corpus) – има форма на тристенна призма. Със задната си повърхност заляга към аортата, слънчевия сплит, лявата надбъбречна жлеза, горната част на левия бъбрек. Предната повърхност е обърната към задната павърхност на стомаха. Задната повърхност е в контакт с примките на тънкото черво и с участък от напречното дебело черво.

3. Опашка (cauda pancreatic) – достига до слезката. Влиза в контакт и с дебелото черво в областта на неговата извивка – flexura coli sinistra.

Външносекреторната (екзокринната) част на панкреаса има система от изходни каналчета, които се обединяват в един главен отводящ канал – ductus pancreaticus. Той преминава по цялата дължина на жлезата. Крайната му част е обхваната от циркулярна мускулатура – m. sphincter pancreatis. Слива се с ductus choledochus и образува ampulla hepatopancreatica. Чрез нея той се отваря на върха на papilla duodeni major и секрета на задстомашната жлеза се излива в дванадесетопръстника. В горната част на главата на панкреаса се намира допълнителен отводен канал - ductus pancreaticus accessorius. Той се отваря с отделно устие в papilla duodeni minor.
Стената на отводните канали (главният и допълнителният) е изградина от висок цилиндричен епител и съединителнотъканна обвивка. Съдържа чашковидни (слузни) клетки и слузни жлези. Епителът на интралобуларните каналчета е по-нисък – кубичен или плосък. Този епител се продължава и в ацините. Върху секреторните им клетки залягат отделни плоски клетки, наречени центроацинозни.

Задстомашната жлеза е покрита с тънък слой съединителна тъкан. В дълбочина навлизат съединителнотъканни прегради, които разделят паренхима на органа на множество малки делчета. За всяко делче има по едно странично разклонение на отводния канал. Това разклонение от своя страна дава няколко интралобуларни каналчета, всяко от които завършва с една ацина. Ацинозните клетки секретират ензими за разграждане на белтъци (протеази), нуклеинови киселини (нуклеази), въглехидрати ( амилази) и мазнини (липази).

Вътрешносекреторната (ендокринната) част на панкреаса се състои от островите на Лангерханс – insulae Langerhansi. Те представляват клетъчни струпвания, пръснати между ацините. Нямат връзка с каналчестата система и излъчват секрета си в кръвта. Лангерхансовите острови имат сферична форма. Състоят се от четири основни типа клетки - инсулоцити:

1. В- клетки – разполагат се във вътрешността на островите. Те продуцират инсулин.
2. А- клетки – разполагат се по периферията на остовите. Те продуцират глюкагон.
3. D- клетки – срещат се предимно в периферията на островите. Те произвеждат соматостатин.
4. РР-клетки – продуцират панкреатичен полипептид, който стимулира секретирането на стомашен и чревен сок.
Установени са още А1-клетки, произвеждащи гастрин и ЕС-клетки – серотонин.

Кръвоснабдяването на панкреаса се осъществява от двете aa. pancreaticoduodenales и от клонове на a. lienalis. Венозното оттичане става към системата на v. portae: vv. рancreaticoduodenales се вливат във v. mesenterica superior и в ствола на v. portae. По такъв начин кръвта от задстомашната жлеза, съдържаща инсулин и глюкагон, се смесва с кръвта от стомаха и червата, която съдържа резорбираните хранителни вещества и отива в черния дроб.
Лимфните съдове на панкреаса се оттичат към регионалните лимфни възли: пилорни, чернодробни, мезентериални и други.
Инервацията на задстомашната жлеза се осъществява от парасимпатикови влакна, произхождащи от n. vagus и от симпатикови влакна, изхождащи от ganglion coeliacum и ganglion mesentericum superius.