Речник на медицинските термини

съвкупност от органи, осъществяващи общи функции, напр. храносмилателна система, дихателна система и др.  
   на латински език: systema.
   на английски език: system.

лимфна система: система от лимфни съдове и лимфоидни органи - лимфни възли, слезка и тимус, които произвеждат лимфоцити и играят съществена роля в осъществяването на имунните процеси в организма. 
   на латински език: systema lymphaticum.
   на английски език: lymphatic system.

нервна сис­тема: дели се на централна (гла­вен н гръбначен мозък) и периферна (нерви, ганглии и рецептори) нервна система. Периферната нервна система се разделя на соматична (осъществява сетивните и двигателни функции) и вегетативна (автономна), която има симпатиков и парасимпатиков дял, и инервира вътрешните органи, регулира функции като дишане, кръвообращение, обмяна на веществата и др.   
   на латински език: systema nervosum.
   на английски език: nervous system.  

ретикулоендотелна система: дифузна система, съставена от макрофаги, които имат способността да поглъщат и разрушават чужди частици, бактерии и други клетки. Намира се в слезката, черния дроб, лимфните възли и др. Този термин се замени от термина моноцито-макрофагеална система.
   на латински език: systeme reticuloendotheliale.
   на английски език: reticuloendothelial system, RES, mononuclear phagocyte system.