zdrave.bg

Речник на медицинските термини

Редовно актуализирана и допълвана информация за термини, използвани в медицината и фармацията, на български, латински и английски език.
Можете да използвате азбучната подредба или специалното поле за търсене
Черен дроб

Черният дроб е най-големият вътрешен орган в човешкото тяло. Когато е пълен с кръв тежи около 2400g, а в обезкървено състояние – 1500g. Представлява храносмилателна жлеза, която секретира жлъчка. Заема дяснато подребрие, голяма част от епигастриума и малка част от лявото подребрие. Горната му граница е на равнището на VІ ребро, а долната  - на дясната ребрена дъга. Черният дроб има три повърхности – горна, долна и задна.
Горната повърхност (facies diaphragmatica) е гладка, обърната към диафрагмалния купол.
Долната повърхност (facies visceralis) има сложен релеф. Разделена е на три полета от две успоредни бразди. Лявата бразда има две части:
1.предна част (fissure lig. teretis) -  представлява цепка, в която заляга облата връзка (lig. teres hepatis) – остатък от пъпната вена.
2. задната част (fissure lig. venosi) - представлява остатък от ductus venosus, който до раждането свързва пъпната вена с долната куха вена.
Дясната бразда се формира от две надлъжни ямки:
1. предна (fossa vesicae felleae), в която заляга жлъчният мехур.
2. задна (sulcus venae cavae), в която заляга долната куха вена.
Двете бразди се свързват чрез една дълбока напречна бразда – porta hepatis. В това място навлизат кръвоносни съдове – a. hepatica propria, v. portae и нерви. Оттук напускат черния дроб – жлъчният канал (ductus hepaticus communis) и лимфните съдове.
По тази повърхност на черния дроб има отпечатъци (impressionеs) от органите, до които той се допира: стомах, хранопровод, дуоденум, напречното дебело черво, десния бъбрек и дясната надбъбречна жлеза.
Горната и долната повърхност се срещат напред в остър ръб, който е едновременно преден и долен – margo anterior. При увеличение на черния дроб от патологичен процес, този ръб се измества надолу под ребрената дъга и може да се опипа.

Черният дроб е обвит от серозна ципа, която представлява част от коремницата (перитонеума). Тази обвивка се нарича tunica serosa. На определени места тя се прехвърля към коремната стена или към съседни вътрешни органи и образува перитонеални връзки. Такива са: lig. hepatogastricum, lig. hepatoduodenale, lig. falciforme hepatis.
Под серозната обвивка на черния дроб се разполага съединителнотъканна обвивка – tunica fibrosa, наречена - капсула на Глисон. В областта на porta hepatis тя обкръжава съдовете и с тях прониква във вътрешността на черния дроб, като го разделя на множество малки делчета.

Чернодробните делчета (lobuli hepatis) са основни структурно-функционални единици на черния дроб. Имат призматична форма с дължина около 2 mm и ширина около 1 mm.
В периферията на делчетата се намират порталните пространства, съдържащи колагенна съединителна тъкан. В местата на среща на три делчита перипорталното пространство е разширено и в него се намира съдова триада, съставена от венозен, артериален и жлъчен съд ( vena, arteria et ductus interlobularis).
В центъра на всяко делче се намира една централна вена - v. centralis, около която радиерно са разположени чернодробните гредички (ламели), изградени от един ред чернодробни клетки (хепатоцити). Между гредичките протичат кръвните синусоиди, в които циркулира смесена кръв от  порталната вена и чернодробните артерии, в посока към централната вена. Стената на синусоидите се образува от малки ендотелни клетки и големи фагоцитиращи ендотелни клетки на Купфер – звездовидни макрофаги. Купферовите клетки улавят, поглъщат и разграждат антигени и имунни комплекси. Между ендотелните клетки има отвърстия за осигуряване на контакт на хепатоцитите с кръвта. Между синосуидите и хепатоцитите се намира тясно пространство, наречено пространство на Дисе. В него се вдават микровласинките на чернодробните клетки и се осъществява обмяната на веществата между хепатоцитите и кръвта.

Жлъчният поток е обратен на кръвния. Жлъчката се секретира от хепатоцитите в жлъчните капиляри. Те се оформят от насрещните странични повърхности на съседните хепатоцити. Жлъчните капиляри нямат собствена стена. Те се сдобиват с такива при излизане от чернодробното делче. Формират се ductuli interlobulares, които се продължават в система от жлъченосни канали – ductuli biliferi. От тези канали се формират два големи жлъчни канала – ductus hepaticus dexter и ductus hepaticus sinister. В областта на porta hepatis те се обединяват в един общ чернодробен канал (ductus hepaticus communis), чрез който жлъчката се извежда от черния дроб.

Черният дроб има двойствена кръвоносна система. Внасящите съдове в него са два:
1. a. hepatica propria - осъществява артериалното кръвоснабдяване;
2.  v. portae - носи венозна кръв от стомаха, чирвата, слезката, панкреаса, съдържаща резорбираните в чревния тракт хранителни вещества, продуцираните от панкреаса хормони (инсулин, глюкагон), продукти от разрушените в слезката еритроцити.
Те навлизат в черния дроб през porta hepatis. Разклоняват се на два главни клона, а след това на по-малки, като най-малките клончета се наричат vv.interlobulares и aa. interlobulares. Венозната и артериалната кръв се влива в синусоидите на делчетата. Кръвта от синусоидите се оттича във централните вени, от тях във vv. sublobulares. Те се обединяват в клоновете на чернодробните вени (vv. hepaticae). Венозната кръв от черния дроб се оттича в долната празна вена чрез чернодробните вени.
През черния дроб за една минута преминават около 1500 ml кръв, 1200 ml от които постъпват с v. portae и 300 ml с чернодробната артерия.
Лимфните капиляри в черния дроб се формират в междуделчестата съединителна тъкан. Вървят по два пътя: по пътя на v. portae, по който достигат до porta hepatis и напускат дроба, и по пътя на вените от системата на vv. hepaticae. Лимфата от черния дроб се оттича към коремните лимфни възли.
Черният дроб се инервира от симпатикови, парасимпатикови и сетивни нервни влакна.

rss
 
Някои “азбучни истини” за здравето са напълно погрешни!
Не всичко, което сме чували, че е полезно, всъщност е такова...
Да станем по-здрави с някои храни
13 съвсем прости рецепти, които ще добавят здраве
10 начина да повишите имунитета си
Върху имунитета оказват влияние много фактори. Такива са дори условията, в които ядете или спите.
Смятате ли, че тенът придава привлекателност?
  •  Да, хората със слънчев загар са по-секси.
  •  Малко слънце по тялото стои добре.
  •  Не, тенът изглежда нездравословно.