Речник на медицинските термини

Хлоридът (Сl- ) е главен анион на извънклетъчната течност. Около 88% от  количество на  Cl-  в организма се намират в извънклетъчната теч­ност и само 12% - във вътреклетъчното пространство. При обича­ен диетичен режим, ежедневният прием на Сl- е 120-260 mmol и също толкова се отделят: 98% през бъбреците, около 2% през червата и под 0,5% с потта. Основната функция на Сl- е поддържане на водния баланс и осмотичното налягане.  
Показания за изследване: контрол на инфузионно лечение; диагноза на бъбречни тубулни ацидози; нарушения на алкално-киселиннотo състояние.  
Подготовка на пациента: съгласно изискванията към условията за вземане на биологичен материал.
Биологичен материал:  серум, плазма, 24-часова урина, ликвор, пот.
Референтни граници:  
Серум
      новородени кърмачета,деца     100-115 mmol/l
      възрастни                                 96-110 mmol/l

24-h урина  (възрастни)                  110-225 mmol/l  
Ливвор                                           115-132 mmol/l
Клирънс на хлорид                         0,0117-0,067 ml/s

Хипохлоридемия:
Най-честите причини са:
1. Хронична респираторна ацидоза.
2. Метаболитна алкалоза в резултат на продължително повръща­не.
3. Лечение с фуроземид.

Хиперхлоридемия:
Най-честите причини са:
1. Респираторна алкалоза при продължителна  хипервентилация (треска, увреждания на ЦНС).
2. Метаболитни ацидози, при които е понижена концентрацията на НСО3:
   - продължителни диарии, фистули - жлъчни, тънкочревни, панкреасни (загуба на бикарбонати);
   - отравяне със салицилати;
   - бъбречни тубулни ацидози.
3. Приемане на някои медикаменти (амониев хлорид).
Повишено отделяне на С1- с урината: метаболитна ацидоза, хипоалдостеронизъм, лечение с фуроземид, тубулопатии.
Намалено отделяне на С1- с урината:
   - хипералдостеронизъм;
   - екстраренална загуба на С1-  при фистули, загуба през гастро-интестиналния тракт, дренажи.
Повишена концентрация на С1- в потта има при муковисцидоза.