Речник на медицинските термини

Спленомегалия означава увеличаване на размерите на слезката. Тя се разполага в лявото подребрие и нормално не се опипва. Слезката се палпира при птоза или при уголемяване - може да достигне до огромни размери, като изпълва цялата лява половина на корема до малкия таз. Чрез перкусия се определя далачното притъпление, което не надминава 7 сm. Горната граница е по горния ръб на ІХ ребро, а долната – по лявата ребрена дъга.
При увеличена слезка може да има тежест в лявото подребрие, анемия, левкопения, тромбоцитопения, симптоми от притискане на съседни органи – стомах, черва. Често спленомегалията протича безсимптомно и се открива случайно.

Най-честите причини за спленомегалия са:

1. Инфекциозни заболявания: много вирусни, бактериални и паразитни заболявания
   - инфекциозна мононуклеоза;
   - бруцелоза;
   - малария;
   - инфекциозен ендокардит;
   - сифилис;
   - сепсис;
   - лайшманиоза;

2. Кръвни заболявания:
   - остри левкемии – ОЛЛ, ОМЛ;
   - хронична миелогенна левкемия;
   - полицитемия вера;
   - миелофиброза;    
   - хронична лимфоцитна левкемия;
   - болест на Ходжкин;
   - неходжкинови лимфоми;
   - наследствена микросфероцитоза – болест на Minkowski-Chauffard;
   - сърповидноклетъчна анемия;
   - таласемии;

3. Съдово обусловени спленомегалии:
   - портална хипертония;
   - стеноза или тромбоза на v. lienalis;
   - цироза на черния дроб;

4. Други: 
   - синдром на Felty;
   - амилоидоза;
   - болест на Gaucher; 
   - болест на Niemann-Pick;
   - кисти на слезката.