Речник на медицинските термини

Редовно актуализирана и допълвана информация за термини, използвани в медицината и фармацията, на български, латински и английски език.

Можете да използвате азбучната подредба или специалното поле за търсене

Цинк

Общото количество на цинка в организма e 2-3 g. Той се съдържа вьв всички органи на човешкия организъм, като особено богати са черния дроб бъбреците, β-клетките в панкреаса, проста­тата, косата, еритроцитите. В кръвта цинкът се разпределя между еритроцитите (75-85 %), плазмата (12-25%) и левкоцитите (3%). Цинкът е със­тавка на над 70 металоемзима (карбоанхидраза, уриказа, глутаматдехидрогеназа, алкална фосфатаза, алкохолдехидрогеназа). Участва във формирането на колагена и има отношение към зарастването на рани. Важен е за възприятията (вкус и мирис), от значение е за клетъчната репликация, растежа и половото съзрява­не, за имунната защита.
Ежедневно с храната се приемат 5 mg  цинк. Резорбцията му се осъществява в дуоденума и тън­ките черва, а екскрецията - 90% през червата (секреция от панкре­аса, чревната лигавица и жлъчката) и 10% през бъбреците. 
Показания за изследване: за установяване на недоимък при застрашени групи (неправилно хранени деца, бременни, недоимъчно, както и продължително парентерално хранене, трудно заздравяващи рани, обширни изгаряния) и за диагнозата на ентерохепатален акродерматит.
Подготовка на пациента: съгласно изискванията към условията за вземане на биологичен материал.
Биологичен материал: серум, плазма без следи от хемолиза, клетъчни лизати (еритроцити, левкоцити), сборна урина от 24-часа, коса.
Референтни граници: 
Серум:
     новородни:                11-40 µmol/l
     кърмачета, деца:       11-31 µmol/l
     възрастни:                 12-24  µmol/l  

Урина (24-h  диуреза):
                        мъже:   1,5-23,0 µmol/24h
                        жени:   1,5-11,0 µmol/24h

В серум стойностите са с около 10% по-високи от тези в плаз­мата, поради освобождаване на цинк от тромбоцитите по време на съсирване на кръвта. Ссрумната концентрация на цинка  е най-висока в 9 и 18часа.

Намалена концентрация на цинк в серума:
1. Вродено нарушение в резорбци­ята на цинка.
2. Продължително парентерално хранене.
3. Нарушена чревна резорбция.
4. Фебрилни състояния и травми.
5. Обширни изгаряния.
6. Анорексия.
7. Лечение с анаболни и металхелатни лекарства, пенициламин, химиотерапия.
8. Предразполагащи към дефицит на цинк са възпалителни заболя­вания на стомаха, целиакия, сьрповидноклетъчна хемолитична анемия, захарен диабет, уремия, нефрозен синдром, цироза, остър инфаркт на миокарда, паренхимни чернодробни заболявания.
Главният сигнал за недоимък на цинк са прояви като косопад и кожни лезии, трудно зарастващи рани, намалено обоняние и вкус. Освен това недоимъкът на цинк у деца води до нанизъм, задържане на половото съзряване, хепатоспленомегалия, хипохромна анемия.

Повишена концентрация на цинк в серума:
1. Предозиране на заместително лечение с цинкови соли.
2. При инхалация на пари от цинкови соли.