Речник на медицинските термини

Редовно актуализирана и допълвана информация за термини, използвани в медицината и фармацията, на български, латински и английски език.

Можете да използвате азбучната подредба или специалното поле за търсене

Скарлатина

На латински език: Scarlatina.
На английски език: Scarlet fever, Scarlatina.

Определение: Скарлатината е остро инфекциозно заболяване, протичащо с ангина и дребно-петнист обрив.

Етиология: Причинява се от β-хемолитичен стрептокок от група А – Streptococcus pyogenes. Той е Грам (+), неподвижен и неспорообразуващ бактерий. Продуцира редица токсини и ензими – хиалуронидаза, стрептокиназа, стрептолизини (SLO и SLS), нуклеази, еритрогенни токсини (А, В, С) и др. Притежава следните антигени: М-протеин, полизахарид С, пептидоглиган, хиалуронова капсула.

Епидемиология: Скарлатината се среща предимно в детска възраст – от 1 до 9 години. Кърмачета до 6 месечна възраст не заболяват в резултат на пасивния имунитет, който получават от своята майка. Сезонният връх е през месеците от октомври до март. През периоди от 4-5 години се наблюдава повишаване на заболеваемостта. Заболяването се среща спорадично, рядко възникват епидемии. Контагиозният индекс е 40 %.
Източник на зараза е:
   - болният човек – най-опасен е 24 часа след клиничната изява на заболяването. През инкубационният период той не е източник на зараза.
   - здравият заразоносител – 10 % от децата и младежите са носители.
Заразяването се осъществява по въздушно-капков път и много рядко по алиментарен (чрез контаминирано мляко) или контактно-битов път (чрез замърсени играчки, предмети).

Патогенеза: Входна врата е лигавицата на гърлото, рядко улцерации по кожата от нараняване, изгаряне. Стрептококите остават на мястото на внедряване като предизвикват гнойна ангина и регионален лимфаденит. Рядко при имуносупресирани пациенти могат да преодолеят лимфната бариера, да попаднат в кръвта и да настъпи стрептококов сепсис.
В патогенезата на скарлатината важна роля играят еритрогенните токсини. Те увреждат ендотела на капилярите и предизвикват скарлатинозен обрив.

Имуногенеза: Образуват се антитоксични антитела и антитела към стрептококовите бактериални антигени. Скарлатина се развивя у лица, които нямат антибактериален и антитоксичен (към съответния еритрогенния токсин) имунитет. При добър антитоксичен, но слаб антибактериален имунитет се развива стрептококова ангина.
Наличието на различни еритрогенни токсини обяснява появата на повторно заболяване от скарлатина в 1 до 4 % от случаите.

Патоанатомия: В тонзилите е налице фибринозно-гнойно или некротично възпаление. В лимфните възли има оток, некроза и гнойно възпаление.

Клинична картина: Инкубационният период е средно 2 до 4 дни, но може да варира от 2 до 12 дни.
Началото на заболяването е внезапно с висока температура, силни болки в гърлото и повръщане.
Наблюдават се следните характерни белези:
1. “Огнено гърло” – гърлото е силно зачервено. Тонзилите са увеличени и ярко червени, има гнойна ангина. Понякога по мекото небце се виждат по-тъмни петна.
2. Езикът първоначално е обложен с бял налеп, но след 2-3 дни налепът се очиства и езикът става ярко червен – “малинов език”.
3. Facies scarlatinosa – бузите и челото на болното дете са аленочервени. Има изразена бледост между носа и горната устна, както и на брадичката. Около устата се оформя т.н. блед триъгълник на Филатов.
4. Обрив – обикновено се появява до 24-ия час от началото на заболяването. Петната имат размер на главичката на топлийка и са с яркочервен цвят. Обривът се явява по шията, трупа, крайниците, но най-изразен е по нежните части на тялото – аксиларните области, шията, сгъвните повърхности на горните крайници, ингвиналните гънки. Липсва обрив по лицето, дланите и стъпалата.
5. Капиляротоксикоза – стрептококовите токсини въздействат върху капилярите и повишават тяхната чупливост. Наблюдават се следните симптоми:
   - симптом на Hecht – при ощипване на кожата бързо се появява тъмночервено петно;
   - симптом на Pastia – появяват се червени линии в сгъвателните гънки (аксиларни, кубитални, на шията) от петехии, получени поради повишената чупливост на капилярите при незначително травмиране;
   - симптом на Rumpel – Leede – при стягане на крайника с турникет, под мястото на стягането се появяват петехии.
След 6-9 дни температурата спада, ангината преминава, а обривът затихва. След 2-3 седмици започва люспесто белене на кожата по пръстите на ръцете и краката, по дланите и стъпалата. По кожата на тялото е налице по-ситно “трицевидно” излющване.

Клинични форми: Според тежестта на протичане се различават:
1. Лека форма – среща се най-често. Протича с оскъден обрив, субфебрилна температура и катарална ангина. Обрив може и да липсва, т.н. “аналогни ангини”, които се диагностицират трудно.
2. Средно тежка форма – тази, която е описана по-горе.
3. Тежка форма – протича с тежка интоксикация, много висока температура, обилен обрив.

Усложнения:
1. Ранни – пара- или ретрофарингеален абсцес, отит, мастоидит, синуит.
2. Късни – възникват 7-10 дни след началото на болестта. Може да настъпи остър гломерулонефрит, миокардит или постскарлатинозен “ревматоид” (големите стави са оточни и болезнени).

Лабораторни изследвания: Установява се левкоцитоза с олевяване, ускорена СУЕ, може да има умерена еозинофилия.

Диагноза: Поставя се въз основа на: клиничното протичане, данните за контакт с болен от скарлатина и лабораторните изследвания.
Доказването на β-хемолитичен стрептокок от група А в гърлен секрет няма значение за диагнозата поради широко разпространеното носителство. По същата причина не се изследва и антистрептолизиновия титър (ASLO).

Диференциална диагноза: Прави се с: морбили, рубеола, стафилококов сепсис, токсичен шоков синдром, синдром на Кавазаки и др.

Лечение: Средство на избор са пероралните пеницилини за 7 до 10 дни. При наличие на пеницилинова алергия се прилага еритромицин. При неуспех на лечението се прилагат цефалоспорини. Допълнително се дават антипиретици и витамини.
Въпреки лечението с пеницилин 10-15 % от болните остават заразоносители за продължително време.

Профилактика: Болните от скарлатина се изолират за 10 дни от появата на обрива, като се провежда лечение с пеницилин. Контактните деца се поставят под медицинско наблюдение за 10 дни.