Речник на медицинските термини

Редовно актуализирана и допълвана информация за термини, използвани в медицината и фармацията, на български, латински и английски език.

Можете да използвате азбучната подредба или специалното поле за търсене

анестезия

упойка, обезболяване – временно и обратимо състояние на изключване на сетивността (на част или на целия организъм), без или със загуба на съзнанието, предизвикано от анестетици. Различават се обща анестезия (инхалаторна, венозна) и местна анестезия (спинална, епидурална, сакрална).
   на латински език: anaesthesia.
   на английски език: an(a)esthesia.

венозна анестезия: предизвиква се чрез инжектиране на упойващи ле­карства по венозен път. 
   на латински език: a.intravenosa.
   на английски език: intravenous an(a)estesia.

инхалационна анесте­зия: предизвиква се чрез вдишване на анестезионни или дихателни газове (въздух, кислород), съдържащи пари на течен, изпаряем анестетик. 
   на латински език: a. inhalatoria. 
   на английски език: inhalation an(a)esthesia.