»цитомегаловирусна инфекция
... те ще изчезват самостоятелно.
Откриването на IgМ у детето е доказателство за наличието на остър стадий на цитомегаловирусна инфекция.
Как са проявява заболяването
Острата фаза на цитомегаловирусната инфекция може да се прояви с леки гъбичноподобни явления, невисока температура, обща отпадналост, които са характерни и за много респираторни инфекции.
Диагностика и профилактика
След попадане на възбудителя в организма, в тялото започват да се изработват антитела (имуноглобулини), които не позволяват на инфекцията да протече остро (често се стига до скрито вирусоносителство, което може да не се прояви дълго време).
Само кръвните изследвания за вътреутробни инфекции могат да определят наличие на антитела към цитомеголавируса, т.е. да се регистрира носителство /инфектиране с вируса в миналото (имуноглобулини от клас G , намалено Ig). Първично заразяване и остра фаза на заболяването се диагностират при наличие на IgM.
Профилактика на заразяването и предаването на цитомегаловирусната инфекция е изолирането на болните с остър стадий на процеса както от новородени, така и от бременни.
Диагностика и лечение
Невъзможно е човек самостоятелно да определи наличието на цитомагеловирусна инфекция. Тя прилича на често срещаните остри респираторни заболявания (ОРЗ): наблюдава се повишена температура, хрема, болки в гърлото. Могат да се увеличат лимфните възли, далака, черния дроб.
Но за разлика от ОРЗ, цитомегаловирусната инфекция продължава по-дълго време – 1-1,5 месеца.
В някои от случаите единствен признак на заболяването е възпалението на слюнчените жлези, в които цитомегаловирусът се чувства най-комфортно.
Диагнозата (цитомегаловирусна инфекция) се поставя от дерматолог или венеролог, след назначаване на специални изследвания на кръвта, слюнката, спермата, секретите от шийката на матката и влагалището, околоплодните води и т.н. Друг метод за изследване е откриване на вируса в кръвта по реакцията на имунната система.
Изследване...
Много от най-популярните диети всъщност се отхвърлят от науката.
...или защо бълнуваме, хъркаме и скърцаме със зъби, докато спим
Контролът върху количеството му в тялото всъщност не е толкова сложен и е по силите на всеки.
